Роден съм през лятото на 1978г. Израснах като енергично и буйно дете, което тича по улиците на Русе и с любопитство опознава парковете, сградите и всички скъпи за русенци места. Основното си образование получих в училище "Любен Каравелов", където ме научиха на родолюбие и честност. По-късно гимназия "Христо Ботев" ми даде задълбочен поглед върху историята и литературата.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
всички права са запазени 2019 г.
         Отделях много време на нещата, които ме правеха щастлив извън училище - свирех на пиано, спортувах, пеех в Хора на русенските момчета, скачах с парашут в русенския аероклуб, рисувах. Научих се на упоритост за постигането на всяка мечта.
С истинските трудности в живота се сблъсках през 1997 г., завършвайки училище. Поради лошата икономическа обстановка в България и ниските доходи на родителите ми започнах да се трудя като общ работник в строителството. Беше период на огромно физическо изтощение. Не спирах да се питам: Защо трябва да правя това? Защо ми се случва? Попаднах в среда на отрудени, дългогодишни строители, които посрещнаха с подкрепа 19-годишното момче. Досегът с тях беше разтърсващ - израснах бързо, осъзнах значението на труда, слях се с начина им на живот и се привързах към тези хора.
Година по-късно, заради заниманията ми с парашутизъм и спорт, ме приеха в Парашутната бригада в Пловдив, където отбих военната си служба (днес 68-ма бригада "Специални сили"). Мотото й беше "Там, където другите не могат", защото развива способности и сила, непознати за други военнослужещи. Привилегия бе за мен да съм част от това елитно военно подразделение.
        С течение на времето приех за своя мисия да защитавам хората и да се боря за справедливостта. Осъзнах, че юридическата професия може да ми осигури нужните знания да отстоявам това, в което вярвам. Докато следвах в Русенския университет, от началото на 1998 г. до края на 2003 г. работих като нощна охрана последователно в две големи шивашки фабрики в Русе. Всеки мой ден като студент беше старателно разпределен по график. Денем ходех на лекции, четях, спортувах, а нощем - работех като пазач. Правото се превърна в смисъл на моя живот. Завърших следването си като първия отличник на Юридическия факултет, за което получих и наградата "Русе" за наука през 2004 г. Вярвам, че това нямаше да се случи, ако не бях минал през всички житейски изпитания, които ме направиха по-силен, и не си бях поставил главната цел, която следвах - да стана добър юрист. Контактът с работниците в шивашките фабрики ми повлия много. Гледах как се трудят често много повече от осем часа дневно, включително и нощем. Голяма част от работничките бяха квалифицирани специалисти - инженери, учителки или служители от фалирали вече предприятия, но кризата ги беше принудила да търсят всякакво препитание. В моите очи те бяха изтощително и безмилостно експлоатирани. Тогава разбрах, че именно това са хората, които имат нужда от помощ, но дори не го осъзнаваха; онези, които не можеха да защитят правата си, защото дори не ги знаеха. Това беше моментът на моята трансформация - заставайки лице в лице с реалния, отруден човек.

        През 2004 г. започнах стаж в една от най-добрите адвокатски кантори в Русе, тази на адв. Ралица Барашка. Благодарен съм и на останалите юристи, които бяха част от екипа, за помощта и опората, за възможността да натрупам своя професионален опит - адв. Красимира Кьорангелова, адв. Красен Георгиев, който понастоящем работи вече като съдия извън нашия град, адв. Боряна Атанасова, адв. Дафина Симеонова. С настойчивост и любознателност четях и се усъвършенствах ежедневно. Станах член на Русенската адвокатска колегия през януари 2006 г. За мен това е и винаги ще бъде голяма чест и отговорност.
Професионално избрах да се развивам в областта на гражданското, търговското и административното право, като никога не съм работил наказателно право - избор, който съм направил съзнателно. Защитавал съм много граждани, търговски дружества, сдружения и институции. В областта на строителството, обществените поръчки и търговското право развих интензивно своите способности. През 2011 г. поставих началото на своята самостоятелна практика.
Любовта ми към правото и желанието да развия експертизата си ме мотивираха да стана докторант през 2010 г. Годините след това посветих на активна работа в областта, която ме интересуваше, а през 2014 г. издадох първата си книга - "Договорна система в строителството". Автор съм и на статии в правни списания и доклади на научни конференции.
        Несправедливостта в живота е реалност и винаги съм се опитвал да се боря с нея. Хората, които срещах по пътя си, ме научиха, че светът има смисъл, само ако и те присъстват в него. Открих, че всички човешки същества си приличат по едно - чувстват еднакво. Болката, тъгата, загубата и щастието са усещания, познати на всички ни. Виждах хора, изгубили вече сили и вяра да се борят - като пеперуди с намокрени крила. Виждах и хора, които никога не бяха започвали да се борят - все едно нямаха крила. Имах своята професия - правото - помагах на различни хора всеки ден. Вярвам, че всеки политик трябва да има професия, защото с нея влизаме в политиката и пак при нея ще се върнем, когато един ден излезем от тази сфера. Помагах на отделни хора с професията си, но исках да мога да помагам на много повече. Вече бях оформил свои виждания за по-добро устройство на града, на държавата; виждах света, който исках за децата си - по-справедлив и подреден. Така през 2011 г. приех поканата да се кандидатирам за общински съветник от БСП. Много скоро след това обаче разбрах, че когато си от страната на опозицията нямаш много възможности и ресурси да правиш добро. Събирах информация, срещах се с различни хора, пишех въпроси и предложения, участвах в комисии, но накрая мнозинството приемаше мерки в пълен разрез с онова, за което се борех. Каузата ми беше изгубена. Градът, който исках за децата си, оставаше все така химерен. Друг взимаше решенията.
През този период осъзнах, че само правните ми познания не стигат, за да намеря отговори на всичките си въпроси, трябва да разширя перспективата. Затова през 2015 г. започнах да уча във Военната академия "Г. С. Раковски"- София, място, което повече от сто години е създавало държавници, личности - защитници на Родината. Имах нужда от знания за истинското положение, в което се намират държавата ни и светът. Академията ме срещна с изключителни преподаватели, пример за истинска любов към България. Часовете с тях и знанията, които получавах, оформиха ясното ми желание и увереност да действам в името на Родината - изправена пред критични предизвикателства. Защото, за да я има България днес, всяко поколение води битката на своя живот - за свобода, за съединение, за независимост... Днес обаче ние нямаме лукса противникът да е явен, да стои в "отсрещния окоп". Днес над България е легнал октопод, който изсмуква живителните й сили. Пипалата му не са само осем, не са видими и не са въоръжени само с вендузи. Нашето поколение трябва да пребори този октопод.
        Два пъти съм отказвал да бъда включен в листата за народни представители. Държах да бъда свързан с Русе и с работата си като адвокат. Тук са семейството ми и хората, които обичам. От друга страна, като много свои връстници вярвах, че политиката в Народното събрание е за хора без морал, без гръбнак, без принципи, с низки, чисто материални цели. Никога не съм приемал обществената дейност като средство за кариерно развитие, дори напротив, вярвал съм, че е служба в полза на хората. И ето че дойде момент, в който осъзнах, че именно участието в Народното Събрание на хора като мен - които живеят в панелен апартамент, карат 14-годишна кола, изграждали са се без чужда помощ, имат деца и ги боли за състоянието на България - може да промени системата. Решението да участваш в промените, да не бъдеш безпристрастен, когато виждаш неправдите, е важен избор за всеки ангажиран човек. Така през 2017 г. приех да бъда включен в листата за народни представители от БСП и бях избран преференциално от своите съграждани.
Силната ми ангажираност и доверието на хората, които ме изпратиха в София, ме мотивираха да бъда един от най-активните народни представители в българския парламент -  по брой изказвания и заявени позиции,  по въпроси до министри, законопроекти и срещи с хора. За две години и половина работа в Народното събрание придобих опит и знания за процесите в държавата и осъзнах съдбовността на момента за България. Макар отново в опозиция и  с болка всеки път, че часовете подготовка, изказванията и доводите ми не променят мълчаливото гласуване на управляващите, отхвърлящи законопроектите и предложенията на нашата парламентарна група, аз вярвах, че се боря за справедливостта. Чувството ми за дълг, обичта към Русе и решителността ме движеха напред.
        Да бъда близо до хората, които представлявам в Народното Събрание, е причината, поради която всяка седмица пътувах между Русе и София. От петък вечер до вторник на обяд работех в Русе, а от вторник вечер до петък по обед изпълнявах служебните си ангажименти в София. Старая се винаги да бъда сред избирателите си, да откликвам на нуждите им, да се срещам с тях. С течение на времето много хора, независимо от партийната им принадлежност, започнаха да поставят пред мен въпроса за състоянието на Русе, да изразяват мнение, че е настъпил моментът моето поколение да поеме щафетата на управлението и да сложи край на проблемите в града. Русенци искат родното им място да бъде отново пример за силен и преуспяващ град. Това беше и основният мотив да се задействам.
        Цялата ми сила, вяра и надежда намират упование в семейството, което създадох - съпругата ми Боряна и тримата ни сина - Преслав на 11 години, Борис на 7 години и Калоян на 6 години. Съпругата си срещнах по време на следването си. Тя също е юрист - отличен адвокат. И едновременно с това е мой партньор, най-добър приятел и най-добрата майка на нашите момчета. Синовете ми са отдадени на спорта. Всеки има собствено предпочитание - спортна гимнастика, стрелба с лък, плуване. Разбира се, имат и своите любими компютърни игри и лични хобита. Смели, упорити, търсещи  справедливост - и тримата носят силен заряд за живот. Те са моята движеща сила, моят смисъл и тласък да продължавам напред.
Това съм аз, човекът Пенчо Милков. Бих дал енергия, познания и цялата си същност за доброто на нашия град. Защото обичам Русе - хората, духът и красотата му, преплитането на история и бъдеще. Защото вярвам, че Русе може да бъде управляван на основата на единение, компетентност, прозрачност и почтеност.
ОБИЧАМЕ РУСЕ